Деян Романов

фотография и графичен дизайн


Здравейте!
Казвам се Деян Романов и обичам фотографията! На 32 години съм, от роден в Пловдив, живеещ в град Раковски. Занимавам се професионално с фотография от 5 години.
Фотографията ме е влечала винаги, дори още когато бях малък. В 1-ви клас баща ми искаше да вземе един от старите лентови апарати на фотографа, който ни снимаше в училище, за да снимам с него, но понеже не му се даваха много пари, се отказа и ми взе обикновена сапунерка, с която щраках. Лентите и проявяването бяха скъпи и рядко се случваше да снимам през годините и интереса ми спадна бързо. С появяването на мобилните телефони с камери се отключи тази моя страст към снимането отново.

Сменях по 3-4 телефона на година, в периода 2006-2013. Тогава снимах предимно с телефони и любителски изследвах какво мога да постигна. През 2008 година един приятел ми показа сайта 35photo.ru. Нямате представа какъв шок бяха за мен нещата, които видях там и как тайно, вътрешно ми се искаше да мога да направя нещо подобно някой ден. През 20-те си години работех съвсем различни неща от това, което исках да правя, докато през 2014 не започнах работа като графичен дизайнер в малка софтуерна фирма. Уменията на график дизайнер придобих със стартирането на един курс за основи на график дизайна, а всичко останало сам, с много четене и комуникация с колеги. Все пак това беше и начин на мислене, който се придобива с времето. 

През 2014 година си взех първия апарат със сменяема се оптика - Sony nex-5n. След 6 месеца ползване осъзнах, че и с него не мога да направя нищо, защото е с кроп сензор, стар и нямах хубави обективи за него. През 2015 година си взех чисто ново Fuji x-t10, с китов обектив. Там нещата бяха доста по-различни - получавах по-хубави резултати, дори и с китовия обектив, който беше доста добър за времето си. Снимах предимно пейзажи - релаксирах си, докато чакам залеза и после показвах на хората, не само това, което съм видял, но и това, което съм почувствал. С публикуването на снимките ми из интернет пространството, започнах да получавам различни мнения за тях - едни ги харесваха, други не чак толкова, но това ме стимулираше да направя още по-хубави кадри. Учех се и от критиката, която получавам (използвам момента да благодаря на всички хора, които ме критикуваха и обезсърчаваха през годините – Благодаря Ви!).

 Пробвах се да снимам и хора, разбира се, нещо от което си нямах и грам на идея как става, в далечната 2016. След първите 2 сесии с хора, разбрах, че и на идея си нямам какво и как да направя. Аз съм от хората, които обичат да се самоусъвършенстват и се взех в ръце отново. Не познавах много хора фотографи, но малкото такива се съгласиха да ми дадат по някой друг съвет или идея какво мога да направя, за да подобря работата си с хора и портрети. Отново много четене на суха теория за композиция, цветове, комбинации кога и как може да се нарушава композицията. След като снимах само с правилна композиция известно време разбрах, че не ми се получават нещата, точно и тогава започнах да нарушавам композиционните правила. 

През 2017 година разбрах, че и Фуджи камерите, които имах, не могат да ми дадат това, което търся в кадрите си - цветово. Странно, но се оказа, че повечето чужди кадри в интернет, които ми харесваха, са заснети с Канон и като на майтап, в края на годината 2017 си взех първия Canon 5d mark II. Невероятно грозна камера с невероятно много възможности. Едно от нещата в моята същност е, че аз страня от болшинството или модните течения , не само във фотографията, но и в живота. Така започнах да градя своя стил на снимане, без логото в кадрите и без „photography“ в името. А с правилната камера в ръце, с хубав монитор и многото си свободно време, аз снимах и обработвах, докато не получа това, което търсех - а то беше да изразя себе си по начин различен от останалите и все пак да бъда разбран до някъде от повечето хора, да ги докосна с това, което виждат в снимките и дори да вдъхновя някои от тях, като автор. От време на време се получаваше, от време на време не, но отново това не ме спираше. Сега като погледна първите си снимки от сесии с Канон, все още ми харесват и се сещам за емоцията им, която съм носел и с която съм ги заснел.

Важно е за мен това, което правя да вдъхновява, да оставя нещо след мен Не искам просто да щракам или да снимам за пари. 

Всеки може да снима комерсиално за пари, но не в това е смисъла, поне за мен. Вдъхновенията получавам и намирам навсякъде - 35photo си остава един от главните източници, заради креативните автори там Следя точно 12 в момента и само 6-ма от тях снимат портрети. Също намирам вдъхновение във филми и случайни сцени или актьори. Също и в анимета и техните перфектни композиции, със странни цветове и страхотен персонаж. Направил съм си една папка на десктопа на PC-то – „Inspiration“. Там събирам всичко, което ми е харесало и използвам идеята от него, за да го пресъздам по някакъв мой начин. Мисля, че за около 5 година има около 800 файла тип „вдъхновение“. Реализирал съм от тях едва 20-тина. Останалите идеи записвам на лист или ако намеря интересно място, го снимам с телефона. 

През 2018 година беше може би моя връх, така да се каже в това, което правех. Роди се идеята да направя изложба – исках да достигна до повече хора. Края на 2018 година с много труд и усилия, с 2-3 сърдити модела, който не си получиха снимките от сесии от близо 9 месеца, успях да събера непоказвани кадри и да направя изложба в галерия „Arsenal of Art“ , в „Капана“ в град Пловдив. Отзвука от нея беше голям, дори по-голям от колкото съм си и представял. Не знам как и кога ще успея да направя нещо такова отново, но се радвам, че то стана и че дори успях да помогна с тази изложба на човек в нужда - част от продажбите отидоха като дарения за операцията му. 2020 година и 2019 протичат почти по еднакъв начин - снимане, работа и обработване. 

Вдъхновение не губя, мотивация обаче да. На всеки се случва да се изчерпа, така да се каже. Правя си периоди на почивка, без снимане и обработване, събирам нови идеи, зареждам се с нова енергия и когато усетя, че дойде моментът, ги изливам, като реализирам нещо ново. Също си имаме и ТФП общество в Пловдив. Основахме група с един колега, чрез която се събираме онлайн или на живо и обменяме идеи или снимаме, като си помагаме по всевъзможен начин. Накратко – това е за мен.